Предстои търговските вериги да преосмислят продажбата на “пластмасови плодове и зеленчуци Оборотите на

Предстои търговските вериги да преосмислят продажбата на “пластмасови ” плодове и зеленчуци Оборотите на магазините за хранителни артикули паднаха с десетина % Спадът в продажбите на хранителни артикули, настъпил в пандемията, е с към 10%, само че в другите групи артикули той мощно варира. Най-голям е при свежите артикули като плодове, зеленчуци и прясно месо. При трайни артикули като варива, измежду които ориз и макарони, е много по-нисък. Това заяви Николай Вълканов, ръководител на Сдружението за съвременна търговия, в което членуват огромните търговски вериги. “При трайните артикули като варива или макарони да вземем за пример спадът в продажбите е много по-нисък, в сравнение с при продажбите на свежи артикули. Това приказва за известно утежняване на навиците, уравновесеното хранене включва плодовете, зеленчуците и месото ”, сподели Вълканов. През огромните търговски вериги минават към 40% от продажбите на дребно на хранителни артикули в България и тези резултати са представителни. Тенденцията е предиздвикала към този момент доста търговски вериги да вършат промени. Те включват последователното отричане от продажбата на сортове плодове и зеленчуци, които са отглеждани особено за веригите и имат свойството да резервират дълго време добър търговски тип. Доскоро това беше международна наклонност и тези сортове дори имат общо име - longlife shelves (буквално дълъг живот по рафтовете). За сметка на това обаче те нямат нито усета, нито мириса на съответните плодове и зеленчуци. “Един от целите на моята работа ще е да засилим още повече наличието на свежи плодове и зеленчуци в комерсиалните вериги и да насърчим потреблението им ”, сподели Вълканов, който е изпълнителен шеф на браншовата организация неотдавна. Някои вериги към този момент вършат маркетингови акции, чиято цел е да насърчат потреблението на плодове и зеленчуци от страна на децата. Други преразглеждат съдействието си с съответни аграрни производители в България, сподели още Вълканов. Друга международна наклонност, която обаче още не е стигнала до България, въпреки че се практикува в Германия, е да се употребяват нововъведения в съхранението на плодовете и зеленчуците, тъй че да не се постанова да се продават longlife сортове. В Германия някои вериги обработват плодовете и зеленчуците със специфичен органически разтвор, който стопира загниването и стоката резервира прелестен външен тип по рафтовете, сподели Вълканов. Търговските вериги регистрират над 23% междинен спад на клиентите спрямо времето преди пандемията. Цифрите варират сред 10 и 50% за другите интервали на рецесията, провокирана от ковид. По-малкият брой клиенти и затварянето на част от магазините са довели и до спад на оборотите от приблизително 11%. След първичния пик на презапасяване през март и април предходната година хората са почнали да пазарят по-рядко, само че по повече продукти и по-прагматично. По време на изключителното състояние веригите са съумели бързо да приспособяват бизнес моделите си и не позволиха дефицити от хранителни и други артикули от първа нужда. Освен това в къси периоди извършиха предписанията на здравните управляващи и осигуриха сигурността на своите клиенти и чиновници. В последна сметка макар спадовете в оборота и броя на клиентите веригите не са освободили чиновници и по този начин повече от 20 000 българи са запазили работните си места. Спадът на броя на клиентите е много значителен. Той е приблизително 23%. При тези, които продават единствено хранителни артикули, цифрите варират сред 10 и 50%, или приблизително малко над 16%. При тези, които продават нехранителни артикули, междинният спад е 30%, само че веригите, които имат обекти в моловете, регистрират до 50% спад на броя на клиентите, т.е. те са се стопили на половина. Магазините за артикули от вида “Направи си самичък ” имат и с 30% по-нисък оборот, в сравнение с по времето преди пандемията. При тях извършването на покупки всеобщо се е насочило онлайн и доста от клиентите им, които са идвали да пазарят на място, най-малко са се запознавали авансово онлайн със стоките, които имат намерение да купят. Николай Вълканов, изпълнителен шеф на Сдружението за съвременна търговия: 2/3 от хранителните стоки по рафтовете са български, но не се произвеждат достатъчно Държим при нови ограничителни мерки заради COVID-19 управляващите да обсъдят предварително с нас метода на работа на комерсиалните обекти - Господин Вълканов, неотдавна комерсиалните вериги в България оцениха с 3,2 по 6-степенната канара бизнес климата у нас. Какво най-вече натежа върху този невисок резултат? - Бизнес климатът е артикул на институционалната среда в страната, а през последните години в България следим едно размиване на отговорностите. Например законодателният развой стана прерогатив повече на изпълнителната власт, до момента в който достоверната законодателна власт по принцип е функционалност на Народното събрание. Който при нас се трансформира по-скоро в нещо за официално гласоподаване. В един миг не знаеш от кое място ще пристигна нормативна смяна. Много постоянно тя се случва през преходните и заключителни разпореждания на различен закон. Мога дори да сравня бизнес климата с последствията от климатичните промени. Както си стоиш на слънце през лятото, внезапно от горната страна ти се изсипва стихия или градушка. Бизнес климатът не е единствено постоянна макроикономическа рамка, единствено валутен ръб, единствено ниски директни налози - всичко това е хубаво. Но предвидимостта в законодателството също е извънредно значима. Особено в страна като нашата, която има потребност от догонващо развиване. - Да, само че това нещо се трансформира сега. Обнадежден ли сте, че законодателната самодейност явно ще се върне там, където й е мястото? - Има такива сигнали все още, те са доста радостни, само че е значимо и да се изпълнят със наличие. Важно е за бизнеса като цяло, освен за търговията, това, че страната има потребност от устойчиво ръководство с ясни цели и с ясна визия по какъв начин ще се развиваме. Виждате, че непрекъснато се слага под въпрос равнището на налозите да вземем за пример. - Как ще реагирате, в случай че да вземем за пример законодателят се сети, че на прословутото миналогодишно Постановление на Министерски съвет 70 му изтече срокът на 31 декември 2020 година? То ограничаваше комерсиалните вериги да поддържат избран % създадени в България артикули по рафтовете си. - Бихме реагирали по същия метод, както и предходната година. Това разпореждане влезе в остро несъгласие с наредбите на общия пазар на Европейски Съюз. Няма по какъв начин въобще да се слага в дневния ред сходен тип протекционизъм, който на всичкото от горната страна въобще не води до резултатите, които му се приписваха. Такива квоти не може да бъдат поставяни. - Защо? - България е чист вносител в съществени категории храни. Например на месо, на плодове и зеленчуци. Вътрешното произвеждане не е задоволително, с цел да задоволи вътрешното търсене. Пълен цикъл на доставки на някои храни не може да се обезпечи в продължение на цялата година. Представете си по какъв начин се извършват едни квоти, които по естествени аргументи не може да се изпълнят. Това значи да се опразнят рафтовете на магазините, а оттова – да скочат цените. А българското произвеждане на храни от 2007 година насам се поддържа с огромни суми. Всяка година сред 1 и 2 млрз. лв. влизат в българското земеделие. Големият въпрос е за какво 14 години към този момент темповете на произвеждане изостават от темповете на повишаване на вътрешното ползване. Защо европейската поддръжка, която е законна, не е помогнала? - Все отново преди 14 години имаше пустеещи земи в България, а през днешния ден няма нито един декар, който да не се обработва. - Безспорно е по този начин. В рамките на самия аграрни бранш обаче има разнобой къде тъкмо да се сложи акцентът, кой подсектор има по-голяма потребност, защо да се отделят повече средства. - Не е ли това битка сред обособени сектори? Всяка година се подкрепят разнообразни култури, производството от тях доближава небивали размери и след това производителите реват, че еди-какво си не може да се продаде. - От към 2012 година битува едно разбиране, че секторите, които най-вече се нуждаят от поддръжка, са отглеждането на животни и производството на плодове и зеленчуци. Винаги ще има такива битки сред обособените сектори, само че по-важното е каква е политическата визия за развиване на бранша. Колкото и доста да са европейските средства, те са лимитирани, с тях не може внезапно да се развие всичко. Но несъмнено би трябвало да знаем къде желаеме да бъдем през 2030 година примерно. - Миналата година картофопроизводителите видяха, че има засилен импорт на картофи, за които вносителите намираха родни производители да им подписват документ, че са създадени в България. По този метод – по този начин най-малко настояват те - самите търговски вериги са били излъгани с сякаш родно произвеждане. Какво би трябвало да се направи, с цел да няма такива случаи? - До мен не са достигали такива сигнали. Но да приемем, че е имало такива случаи – на дневен ред са контролните органи на земеделското министерство, на Българската организация за сигурност на храните. Те би трябвало да наблюдават какво е създадено всяка година в България, какъв брой е импортирано, какво е продадено. Срещу обвързаната поддръжка, която получават производителите, би трябвало да има насрещни документи, които да демонстрират какво е станало с създаденото. - Със или без особено разпореждане, какъв е сега делът на създадените в България хранителни артикули по рафтовете на магазините на огромните търговски вериги? - Близо две трети от главните хранителни категории са с български артикули. Най-висок е делът при хляба и хлебните произведения – над 70%. Около 65% е делът при млякото и млечните артикули, относително по-нисък е при пресните плодове и зеленчуци – към 45%. Обяснението е, че този дял има сезонен темперамент. - Вече има нови ръководещи. В този смисъл по какъв начин ще реагирате на прословутата разпоредба 18 на финансовото министерство от предходната година, която щеше да вкара отчитане на всяка продажба в действително време? Нейният старт в действителност бе отсрочен за неопределен срок, само че въпреки всичко. - Това е характерен образец за положително по принцип желание, което обаче бе въведено без никаква мисъл за последствията и без авансово разискване. Големите търговски вериги вложиха средства, с цел да отговорят на условията, разноските им са сред 100 и 600 хиляди евро за обособените компании. Но концепцията беше всички да регистрират всяка продажба в действително време, с цел да се пребори сивият бранш. А разноските към този момент са направени, само че не от всички. - Някои от членовете на Сдружението за съвременна търговия, имам поради магазините за артикули вид “Направи си самичък ”, пострадаха повече от другите от ограничаващите ограничения, свързани с пандемията. Как съгласно вас би трябвало да се действа при възможна четвърта вълна наесен? - Начинът на работа на комерсиалните вериги разрешава да се съблюдават всички условия на Министерството на здравеопазването. Използваха се всички средства за отбрана на работещите и на клиентите. Тоест е значимо каквито и ограничения да се вземат оттук насетне, да се получи и мнението на огромните търговци. Тъй като тяхната работа е обвързана и с доста други компании – транспортни, логистични. Всяко решение за ограничаващи ограничения е обвързано с стопанската система, с приходите в хазната. - Търговските вериги държат към 40% от вътрешната търговия и е любопитно какви промени в потребителските привички на българина са забелязали в пандемията. - Все още нямаме настоящи данни, само че в сегмента на питателните артикули се следи спад в продажбите в границите на 5 до 10% за другите компании спрямо предходната година. Пикът на засилените продажби бе единствено за първите няколко седмици от затварянето. Този спад, за който приказвам, се следи по-късно. Средно за всички продажби спадът е към 16%. Националната статистика също означи сходен спад на продажбите. Но при храните се следи нещо забавно. В другите групи храни има друг спад. Например при трайните артикули като варива или макарони е много по-нисък, в сравнение с при продажбите на свежи артикули, каквито са зеленчуците и плодовете. Това приказва за известно утежняване на питателните привички. - Защо? Какво неприятно има в това да имаш у дома примерно 5 кг ориз? - Няма нищо неприятно, само че въпросът е да има уравновесено хранене, което включва плодовете, зеленчуците и месото, а тъкмо техните продажби спадат. - Може би, в случай че веригите стартират да продават по-вкусни плодове и зеленчуци, а освен такива, които траят дълго на рафта, нещата ще се трансформират? - Някои търговски вериги към този момент вършат неща в тази посока. Една от тях направи маркетингова акция, която включи плодовете и зеленчуците в игри за деца. Всяка комерсиална верига има засилено съдействие с избрани аграрни производители. Един от целите на моята работа ще бъде да засилим още повече наличието на свежи храни в комерсиалните вериги и да насърчим повече потреблението на плодове и зеленчуци. Имайте поради, че в последно време технологиите в тази сфера напредват много бързо и за жалост, България към момента изостава. Става въпрос за това да се заменят сортовете, които са основани особено да обезпечат дълъг живот по рафтовете на плодовете и зеленчуците, без да губят привлекателния си търговски тип, с други, които са по-вкусни. В Германия да вземем за пример към този момент се употребяват артикули – специфични смеси от органически генезис, с които се третират плодовете и зеленчуците, с цел да запазят по-дълго свежестта си на рафтовете и щандовете, като се предотвратява загниването и се резервират вкусовите им качества. В целия свят се работи в това отношение, мисленето на веригите също е в тази посока - по какъв начин да се задоволят потребностите на потребителите. Върху вкусовите качества на свежите артикули се работи от известно време и това ще бъде фокусът, върху който ще се съсредоточат веригите отсега нататък. Опаковането също е огромно предизвикателство, твърда политика на някои търговски вериги е окончателното излизане на пластмасата от опаковките. Николай Вълканов е приключил е специалността “Европеистика ” в СУ. Преминал е образование в Центъра по агробизнес на Калифорнийския държавен университет в границите на програмата “Кохран ”. Основател и шеф на неправителствената организация “ИнтелиАгро ”. В интервала 2012-2014 година ръководи плана “Икономически разбор на селското стопанство ” към Института за пазарна стопанска система.